ХРАМЪТ "ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО" В ЙЕРУСАЛИМ

 
 

 

Гробът Господен е пещера в Гетсимания, в която Въплътилият се Бог – Господ Иисус Христос е завършил земния си път – бил погребан, а три дни по-късно възкръснал. Гробът Господен е светиня, към която от най-древни времена се стичат множество поклонници от целия християнски свят.
На това място светите равноапостолни император Константин Велики и царица Елена издигнали през 335 г. храм. По-късно той неколкократо бил разрушаван, опожаряван, възстановяван и разширяван. През 1810 г. Храмът е бил отново построен в този вид, в който съществува и до днес. Църквата празнува ежегодно възобновяването на храма на 13-ти септември.
Днес храмът е поделен между православни, католици (францисканци) и представители на древните източни национални църкви, известни като дохалкидонски (неправилно наричани монофизити). Това са арменци, копти и сирийци, но най-голяма част от светините принадлежи на Йерусалимската православна църква.
Всяка година на Велика Събота, точно срещу Възкресение Христово в него се случва най-великото чудо – слизането на Благодатния огън, който без да изгаря и без да излъчва топлина, запалва свещите на хилядите поклонници.
Вселенският преславен Храм, под чийто сводове се съхраняват светая светих. Голгота, Гроба Господен, Камъка на миропомазването, върху когото е било положено тялото на Спасителя и станало светлото Му Възкресение. През 326 г. царица Елена пристигнала в Светата Земя, да пpoучи местата свързани със земния живот, Кръстната смърт и Възкресението на Господа. На мястото на разпятието на Спасителя и Светия Му Гроб, император Адриан преди това бил изградил езически храм на Венера и Адонис. По заповед на царица Елена храмът вдигнат от Адриан бил разрушен и на мястото бива съграден обреден Кръст Господен. Недалече от това място била открита Свята могила, върху която по заповед на император Константин била съградена величествена базилика – Възкресение Христово. През 614 г. войските на персийския цар Хозрой разрушили Храма. Малко по-късно той бил частично възстановен и отново съборен през 1009 г. От арабския владетел Ел Хаким. През XV век е реставриран от кръстоносци и придобива съвременен вид. Последвалите векове подлагат Храма на разрушения от земетресения и пожари, но всеки път бива възстановен, не губейки Божественото си величие.
От евангелското повествование знаем, че Иисус е погребан набързо в скалната гробница, която неговият сподвижник Йосиф Ариматейски предварително приготвил за себе си.
Още през IV в., след като царица Елена прави експедиция да открие кръста и гроба на Христа, двете светини са превърнати в храмове, преустроявани и съединени впоследствие. Църквата на Божи гроб всъщност представлява един огромен храмов комплекс, побрал под общ покрив хълма Голгота, гроба Господен и храмовете на различни християнски изповедания – православни, католици, арменци, копти. Бурната история и човешкият стремеж към благоукрасяване на тези най-велики християнски светини са запазили много малко от автентичността им. И все пак, вълнението при докосването до тях е неописуемо.
Основната част от храма има кръгла форма – символ на безкрайността на Вселената. В центъра на тази ротонда е Гробът Господен – олицетворение на самия Бог, Творецът в центъра на цялото си Творение. Куполът, който се издига над ротондата и Божи гроб, е наричан омфлос – т. е. пъп, и всички християни смятат това място за пъп – център на света.
Предверието на Божи гроб е миниатюрен параклис, наричан Църквата на ангела. По средата има малък олтар, в който е вграден къс от камъка, закривал гробницата. Върху този камък, дошлите да помажат тялото на мъртвия Иисус в неделната сутрин жени видели да седи ангел. От този камък той възвестява на цялото човечество великата вест –
"Христос Възкръсна!

Светослав Цветанов - педагог и богослов
 
     
     
     
 
     
  ЗА ХРАМА
     
  ЗА ГРАДА
     
  ПРОСВЕТА
     
  ФОТОАЛБУМ
     
  КОНТАКТИ