Протойерей Александър Иванов Неновски е роден през 1910 година в село Търнава (Врачанско). Той е второто от седемте деца в семейството. Баща му Иван Неновски е земеделец и отрано се старае да научи децата си на труд. Детството си Александър прекарва в родното село, като усърдно помага на баща си в земеделската работа. Там завършва и основно образование до седми клас (по новому). След това започва работа в лимонадената работилница в близкото село Добролево.
Вярата в Бога и желанието да учи го карат да запише свещеническия курс в Черепиш. Завършва с отличие през 1933 година с намерението да се реализира като свещенослужител. Венчава се за Петра Тодорова през 1935 година и същата година е ръкоположен от Врачанския митрополит Паисий за свещеник. Поверена му е енория в с. Подрия (Врачанско), но година по-късно е преместен в село Селановци намиращо се също в пределите на Врачанска епархия. Тук той активно развива просветна и благотворителна дейност. Организира вероучителни сказки на различни теми и събира средства за построяването на нова църква. Отец Александър е дълбоко вярващ и изряден свещенослужител, добър изповедник е, енориашите често се ползват от неговите мъдри съвети и като духовен наставник. В отношенията си с всички е откровен и праволинеен. Навсякъде където служи успява да спечели уважението и доверието на хората.
По време на преврата 1944 година свещеникът е задържан от местните подразделения на милицията и заедно с други неудобни на комунистите хора е вкаран в ареста. За тази цел в Селановци използват една конюшня. Многократно е подлаган на жесток побой без някакви отправени към него обвинения. Заплашват го, че без какъвто и да е съд, ще го сложат в чувал и ще го откарат да го хвърлят в река Дунав. През тези тежки дни петгодишната му дъщеря Виолета го посещава и му носи храна. След като е освободен, притеснен за сигурността на семейството си, той се завръща в родното село. Известно е, че хората които го арестуват – младеж и девойка по-късно се самоубиват.
Няколко години служи като енорийски свещеник в Търнава. Около 1952 година обслужва енория в село Добролево, а през 1955 година свещенодейства в Хърлец (Врачанско). По-късно е преместен в с. Алтимир, което се намира на няколко километра от Търнава. Тук той се задържа за по-дълго време и около 1970 година се пенсионира. Продължава да обслужва енорията и след пенсионирането си, като междувременно получава протойерейска офикия.
След като овдовява отец Александър служи няколко години в Черепишкия манастир, а по-късно се премества в Правешкия манастир “Св. великомъченик Теодор Тирон”. Умира през 1998 година на 88 години в родното си село Търнава. В спомените на хората, които го познават той остава като обаятелна личност, притежаваща чиста вяра, истинско смирение, богат духовен опит и боговдъхновена мъдрост.
Синът му Николай завършва духовна семинария, но избира професионална реализация като учител и до пенсионирането си преподава в прогимназия “Христо Ботев” с. Търнава.

Биографичните данни за протойерей Александър Неновски са предоставени от неговия син Николай Неновски, записани и публикувани от богослова Цветан Диковски