КРАТКА ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКОТО ИЗОБРАЖЕНИЕ

 
 
"Убрус", кърпата с която Христос изтрил лицето Си по пътя за Голгота, първото изображение но Господ Иисус Христос

 

Християнското изображение води началото си от изкуството на средиземноморския свят. След като се приобщават към Църквата, елинистическите художници предоставят своите умения в услуга на новата си вяра. Като художествена техника и стилови особености християнските изображения са близки до нехристиянските. Църквата е въцърковила елинистическото изкуство. Тя е трябвало да изработи такъв художествен език и форми на изказ, които да не оставят място за недоразумения, както е и в богословието и богослужението. Отначало Църквата говори на език , по-достъпен от директния образ чрез символичните изображения, характерни за първите векове на християнството. Осмислянето на изображението като икона става бавно и постепенно през различните исторически епохи. Това води до изчезването на първохристиянските символи. Така християнското изкуство се очиства от всякакви чужди елементи, затъмняващи съдържанието му. Иконата се основава на самия факт на въплъщението на Второто Лице на Светата Троица, което не е в противоречие със Стария Завет. Свещеното изображение произтича точно от отсъствието на непосредствен образ в Стария Завет. Забраната на изображението в Стария Завет не е принципна – тя се отнася само за Стария Завет. В Стария Завет Бог се проявява чрез глас и слово. "И Господ ви говори (на планината) изсред огъня; гласа на думите (Му) чухте, но образ не видяхте, а чухте само глас." /Втор. 4:12/. След като Бог не е бил видян, то логично е да не може да бъде и изобразен. В Новия Завет Божието откровение се осъществява чрез слово и чрез образ. "Невидимият става Видим, Неизобразимият става Изобразим."

Думата икона е от гръцки произход (eikon), означава "образ", "портрет". Иконописта е изкуство, зародило се във Византия през ІV век и разпространено в целия православен свят.

Иконата е нещо повече от образ: тя не само украсява храма или илюстрира Свещеното писание, но тя е “предмет”, органически вписан в богослужението. Това обяснява значението, което Църквата придава на иконата - не на всяко изображение, а именно на онзи специфичен образ, който тя сама e изработила в борбата срещу езичеството и ересите, образ, за който в иконоборческия период е заплатила с кръвта на мъченици и изповедници, образ на православието като цяло.

Изображаемостта на светиите:

Светците са: “Благочестиви православни християни, които чрез съвършената си любов към Бога и най – точното си послушание към Неговия закон са Му благоугодили, а чрез дара на Светия Дух са се осветили изцяло и са се обожествили и по душа, и по тяло, и са били прославени от Бога както на земята – и приживе, и след успението си чрез дарената им благодат и чрез дарбата на чудотворство, така също и на небесата – чрез дареното им дръзновение да се молят за живите и мъртвите, които имат нужда от техните молитви.” (Епископ Мелетий, Агиология)

Първите “храмове” – мартирии (гр. martirion, лат. мemoria) възникнали на мястото, на което бил загинал мъченически някой християнин или на място, свързано с живота на Христос. Няма да се спирам подробно на развитието на храмовата архитектура до днес, само ще поясня, че постепенно след Миланския едикт от 313 г. започват да се вграждат свети мощи в олтара на православния  храм. Всеки православен храм има вградени свети мощи в олтара си, това е частица от мощите на светеца, чието име носи храма.

   
Св. преподобна Параскева Петка Епиватска (Търновска). (Х-ІХ в.) чества се на 14 октомври

Храмът в гр. Бяла Слатина носи името на Св. преподобна Параскева – Петка Епиватска (Търновска).

Православната ни църква познава още две светици с това име.

Това са: Св. преподобномъченица Параскева Римлянка и Св. великомъченица Параскева Иконийска за да е по ясно, като ще поясня разликата между различните чинове светци.

Преподобен се нарича светец в Православната църква от църковния клир, който произлиза от монашеството:монах, йромонах, игумен, епископ и т.н.  Висшата цел на монаха е да води "ангелски живот" (гр. biosangelikos) и да се уподоби на ангел - от там - "преподобен" - достигнал това качество. Това са онези светци, които  са  приложили в живота си думите :

“ за това излезте из средата им и се отделете” (2 Кор. 6:17), напуснали света и се посветили на Христос изцяло, живели според Христос и починали в “мир”. Паметта на Св. преподобна Параскева – Петка Епиватска  (Търновска) се чества на 14 октомври.

Преподобномъченици са монаси (мъже и жени), пострадали за Христовата вяра, каквато е и Св. преподобномъченица Параскева Римлянка. Нейнатапамет се чества на 26 юли .

Великомъченициса тези мъченици, които са се отличили с издръжливост и продължителността на изтезанията им била голяма, те не са просто мъченици, а Великомъченици.

Паметта на великомъченица Параскева Иконийска се чества на 28 октомври, има много случаи, при които погрешно я объркват с преподобна Параскева.

Марио Беров - магистър иконограф

     
Св. великомъченица Параскева Иконийска (+ 303) чества се на 28 октомври Св. преподобномъченица Параскева Римлянка (ІІ век) чества се на 26 юли

 

 
     
     
     
 
     
  ЗА ХРАМА
     
  ЗА ГРАДА
     
  ПРОСВЕТА
     
  ВРЪЗКИ
     
  ФОТОАЛБУМ
     
  КОНТАКТИ