ПОКАЯНИЯ ОТВЕРЗИ МИ ДВЕРИ

 
 

 

Защо искаме, щото Бог да отвори тези двери?
Представете си един пътник през студените виелици, които неотдавна минаха. Кой от нас не ги помни? И така, този наш пътник отива в дома си. Върви той брулен безмилостно от снежния вихър. Чувства как умората почва да пълзи по неговото тяло. Той знае, че ще загине, а навсякъде освен сняг нищо друго. Никаква следа от жив човек. Иска му се ей така да приседне малко, но не, той е чувал за бялата смърт. Напряга всичките си сили и тръгва напред. Изведнъж като изпод земята блесва малка светлина. Надежда лумва в душата му и той отправя вкочанясалите си крака натам. Приближава до осветен прозорец, зад който се чува весела глъч. Колко е приятно вътре! Иска да влезе, но нозете му отказват да го слушат. Ръцете му са вдървени, изтръпнали, неподвижни. Той усеща, че се люлее, но преди да падне, неистов глас раздира воя на бурята: „Отворете! Загивам !” Вратата се отваря. Излизат домашните, прибират го и го спасяват.

Ние на земята сме пътници. Сатаната раздухва около нас страшни бури. Греховете връхлитат като най-разнородна войска върху крепостта на сърцето и душата ни. Те заличават следите от спасителните стъпки на Богочовека, начертани чрез словото на светото Евангелие и запечатани с кръвта на Голготската жертва. Те са върволица, те следват един след друг. Смразяват сърцата ни, вдървяват душите ни. Сеят в живота ни само скръб, сълзи, страдания и самата смърт. Ние сме уморени, готови сме да паднем. Ала пред нас блести прозорецът на евангелските добродетели. При тях е приятно и топло. Но там се отива само чрез вратата на покаянието. Ние не познаваме тази врата, а и да я познаваме, длъжни сме да я отворим. Нашите пороци са ни отрудили и ние ще трябва да загинем пред прага на нашето спасение, затова Св. Църква надава спасителния вик: „Жизнодавче, отвори ни дверите на покаянието”. Силно оръжие са покаянието и постът за вярващия, но за неговата употреба търсим подкрепата на Бога.
Мойсей в покаяние и пост получи десетте Божии заповеди. Даниил и тримата отроци чрез покаяние и пост затвориха устата на лъвовете и угасиха пламъка на огнената пещ. Йоан чрез покаяние и пост се удостои да стане най-големият роден от жена и Предтеча на въплътилия се Бог-Слово. След 40-дневно покаяние и пост Спасителят удържа победа над сатаната и започна своето обществено служение. Св. апостоли и всички свети отци в покаяние и пост изнуряваха тялото си и издигаха душата си. Това считаха за най-голямото достойнство и с него най-много се хвалеха. Към това ни подтиква и св. Църква, като ни предлага умилителни молитви: „Душо моя, душо моя, стани, защо спиш, защото сега е благоприятното време, сега е денят на спасението, помилуй мя Боже, помилуй мя!” Викаме небесните войнства, пророците, апостолите, преподобните и всички светии да се застъпят за нас грешните. Ограждаме се със силата на честния и животворящ кръст с надежда, че страданията, изтърпяни върху него от Богочовека, ще надвишат силата на нашите грехове и ще ни опазят в делото на нашето спасение.

Из църковна беседа на протойерей Александър Дянков - източник електронното издание на "Църковен вестник"
 

     
     
     
 
     
  ЗА ХРАМА
     
  ЗА ГРАДА
     
  ПРОСВЕТА
     
  ВРЪЗКИ
     
  ФОТОАЛБУМ
     
  КОНТАКТИ