ГОСПОДНЯТА МОЛИТВА - ОТЧЕ НАШ |
| |
| Молитвата е разговор на човека с Бога като личност с Личност. Според някои просияли със свет живот хора, тя е глас Божи в душата на човека. Господнята молитва е наречена така, защото е дадена от самия Господ Иисус Христос. Включена е в Неговата проповед произнесена на планината Карн Хатин и е изключително съдържателна. От древността до днес тя е образец за по-голямата част от православните молитви. Нарича се и "Отче наш", защото започва с обръщението към небесния Отец - "Отче наш". Текстът и може да бъде намерен в Новия завет, в евангелието от Матей 6 гл. 9 - 13 стих. Господнята молитва е включена във всички богослужебни последования и молитвени правила. Християните започват и завършват с нея своя ден, казват я преди хранене, преди да започнат учение, в началото и края на работния си ден. Тя е едно от нещата, които православните трябва да се знаят наизуст. За да има молитвата ни успех пред Бога, трябва да бъде изричана (на глас или на ум) със смирение, с твърда и непоколебима вяра в Бога. В началото и края на молитвата обикновено се осеняваме с кръстния знак (прекръстваме се). |
|
|
|
| |
Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщният ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин! |
|
|
|
|
