| |
| Десетте Божии заповеди са дадени от Бога върху две каменни плочи (скрижали) на водача на еврейския народ - Мойсей на планината Хорив (Синайски полуостров) през ХІІІ в. пр. Хр. Поместени са в състава на Стария завет на Библията (в книга Изход 20 гл.). Тъй като Иисус Христос не отменя старозаветния нравствен закон, а само го доусъвършенства, те остават валидни и за нас християните. Единствената разлика е, че ние почитаме още от първите векове от историята на Църквата денят, в който Христос е възкръснал - неделя вместо споменатият ден събота. Всъщност събота означава само почивка. Идентично е и значението на неделя - не върша дела, почивам си, не работя. Десетте Божии заповеди са залегнали в основата не само на християнския морал и нравственост, но и в основата на общочовешките нравствени закони. Те са и основата на християнската любов. Любовта към Бога е отразена в първите четири заповеди, а останалите се отнасят до отношението на човека към неговите ближни. |
|
| |
1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мене.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй, не им служи.
3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден, за да го светиш, шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжесвидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито някакъв негов добитък - нищо, което е на ближния ти. |
|
|
|
|
