ХРАМОВА ЛЕТОПИС

 
 

Строителството на храма е окончателно завършено през 1887 година. До този момент тук се намира сграда с административно поещение и салон строена 1884 година с размери 5,60 на 12 м. Тази сграда съществува и до днес /2011 г./. След края на Османското владичество в селото е имало само параклис и килийно училище. По това време тук служи свещеник Марин поп Андреев (1840-1916 г.). В изграждането на църквата са участвали местни и тревненски майстори. Изградена е от дялан лицев камък с централен купол. Типът на плана е кръстокуполна, еднокорабна базилика с големи прозорци в олтарната част и наоса. Зографията е извършена от тревненски майстори под ръководството на майстора Сеферов. През същата година храмът е тържествено осветен на празника Петковден от Врачанския Митрополит Константин.

Според запазено устно предание, името не е избрано случайно. Свързват го с едно от пренасянията на нетленните мощи на света Параскева. Според това предание на всяко място, където преносвачите на мощите са спирали за почивка е издиган по един храм в нейна чест. Това твърдение, обаче, не е подкрепено от исторически извори, а и не се знае, имало ли е тук храм в края на Средновековието и как се е казвал.

Камбанарията е строена отделно от църквата и е завършена през 1901 г. Прилепена е към сградата на салона. Оборудвана е с две камбани голямата около 300 килограма и малката 70 килограма. До върха й се стига по извито дървено стълбище.

Преустройство на храмовата сграда е направено през 1938 г. Откъм западната част притворът е удължен с четири метра и дървеният балкон е заменен със стоманобетонен. Мазилката отвътре е подменена. Художници и резбари от София изработват нов иконостас, архийерейски трон, два аналоя, клирос, и престоли за сядане, които опасват цялата средна част на храма. Стенописите са направени до 1940 г. от художника Пефев. Новатат зография е в т- нар. академичен стил.

През 1952 година е построена жилищна сграда с две стаи и коридор.

В един период от 26 – 27 години зографията е била доста повредена и опушена, през 1967 г. художникът Марин Начев от гр. Кнежа я преработва и реставрира.

През същата 1967 година към жилищната сграда са пристроени още две помещения за нуждите на архиерейското наместничество.

През 1978 г. е извършен външен ремонт, като са поставени улуци, водосточни тръби и всички стъкла на храма и кубето са подменени със стъклопласт в различни цветове.

През деветдесетте години на ХХ век е преустроена втората сграда на архиерейското наместничество, Разделена е на две стаи и коридор. Сградите са благоустроени с канализация и санитерни помещения.

През 1995 година с дарения и доброволен труд на художника Васил Габровски са направени цветни витражни стъкла на прозорците в наоса и на апсидата. Храмовата икона над входа е подменена с нова, рисувана върху ламарина пак от Габровски.

През 2001 и 2002 г. храмът получава дарение две красиви обковани икони от гръка Янис кум на едно белослатинско младо семейство.

През есента на 2003 г. в едната от прицърковните сгради е устроено неделно училище по вероучение.

През 2004 година със средства отпуснати по проект “Красива България” е направен ремонт на покрива и улуците, върху старото дюшеме е положено ново, лакирани са престолите и са боядисани проскинитариите. Храмът се сдобива и с отоплителна печка тип камина – дарение, на следнвощата година е подарена още една камина.

През лятото на 2006 година в двора е издигната чешма със стенопис "Св. Богородица живоприемен източник". Автор на проекта е младият иконограф Марио Беров. Чешмата е изградена с пари от дарения, с доброволен труд на М. Беров и Светослав Цветанов.

Праз 2007 година Васил Габровски с пари от дарения изгражда втория голям витраж в наоса на храма.

През 2008 година с пари дарени от общинската администрация В. Габровски продължава работата по витражите и изгражда още 6 витража в притвора, откъм фасадата и на горните фасадни прозорци.

През есента на 2008 година в навечерието на храмовия празник Марио Беров поставя новата храмова икона над входа - мозайка на света Параскева, като прототипът е взет от храма в град Яш, където се съхраняват мощите на преподобната. Осветена е на храмовия празник 14 октомври 2008 година.

През лятото на 2009 година е открита нова канцелания на архиерейския наместник в стаята на бившето неделно училище.

През есента на 2009 година, в навечерието на храмовия празник е направен ремонт на камбанарията, подменена е ламарината на покрива, извършено е цялостно външно боядисване.

През 2011 година с пари отпуснати чрез общината по национални проекти е отремонтиран покривът на кубето. Направен е ремонт и на едната прицърковна сграда - салонът. Извършена е пълна подмяна на покривната конструкция и външно боядисване. Направен е също вътрешен ремонт на камбанарията изцяло е подменена дървенанта стълбищна конструкция.

През 2012. година е извършен пълен вътрешен ремонт на салона и библиотеката.Положен е ламиниран паркет, изцяло са боядисани стените, поставен е окачен таван с вградени осветителни тела. Помещението е устроено като конферентна зала.

През периода до 2016 година със средства от дарения и помощ от общината са направени различни ремонти и подобрения на оградите и прицърковните сгради. Мазилки, облицоавки, боядисване и, ремонти на покривите.

В началото на Светлата седмица през 2017 година предстоятелят на храма - прот. Тодор Дудов, свещеници от духовната околия и енориашите посрещат тържествено новия врачански митрополит Григорий. Той е избран след смъртта на митрополит Калиник /1931 - 2016/. Последният управлява Врачанска епархия от 1974 до смъртта си 2016 година.

През 2018 година със средства по проект е реставриран балконът. Положен е ламинат, а стъпалата са облицовани с теракотни плочки.

През 2018 година силна буря нанася сериозни щети на кубето и на покривите на прицърковнита сгради. Въпреки че общината съдейства за възстановяването, последвалият след бурята дъжд сериозно поврежда конферентната зала и библиотеката.

През 2019 със средства от дарения са закупени нови полиелеи.

За хримовата летопис са използвани кондика от иконом Николай Каменов, краеведчески материали на ст. н. с. Богдан. Николов и материали от местния периодечен печат. Съставил и допълнил богослов Цветан Диковски.

     
     
     
 
     
  ЗА ХРАМА
     
  ЗА ГРАДА
     
  ПРОСВЕТА
     
  ФОТОАЛБУМ
     
  КОНТАКТИ