ИЗПОВЕДАНИЯ В БЯЛА СЛАТИНА

 
 

 

Приемането на православните за първо по брой вярващи вероизповедане е твърде относително. Препълненият храм на Възкресение Христово и Цветница не може да бъде пълноценно свидетелствто за това. Ако се води статистика по документи, кръстените в Православието преобладават пред всички останали в града. Историята на православната общност е тясно свързана с историята на града и историята на храма. Известно е, че преди 1944 година храмът се е пълнел с народ, а на големите празници се е препълвал и храмовия двор. Благодарение на десетилетията тоталитарно управление и усилията на атеистичната власт, днес богомолците, които посещават редовно службите не са много.

На второ място след православната по брой на членовете е мюсолманската общност в града. Към нея принадлежат няколко стари фамилии, от които много малко знаят и говорят турски. По времето на властващия атеизъм джамията, намираща се до начално училище "Христо Ботев", на ул. "Николай Хрелков", е превърната във физкултурен салон. По-късно и двете сгради (училището и джамията) са разрушени с цел построяване на нова модерна училищна сграда. На мюсолманската общност е предоставена друга постройка, останала през по-голямата част от времето неизползваема, а за обществена молитва и частни служби местните имами са ползвали частни домове. От 2002 година настоятелството разполага с имот, който да ползва като джамия. Това е обикновена къща и се намира на ул. "Трънска". Мюсолманите в града спазват големите свои празници, но не всички предписания на исляма, като намаз, ритуално измиване, задължително поклонение в Мека (хадж) и др. Белослатинската мюсолманска общност е подопечна на Мюфтийството в град Плевен. Настоятелството към джамията поддържа и гробищен парк намиращ се южно извън града (турските гробища). От 2001- 2002 учебна година датират опитите на Мюфтийството да въведе СИП Ислям в някои училища в Б. Слатина, където учат деца на българи мохамедани и деца от ромски произход.

В града има и католици, но те се причисляват към католическата общност на село Бърдарски Геран, отстоящо на около 8 км. северно от Б. Слатина, основано от банатски българи, преселили се тук от Банат в началото на ХХ век. Там общността разполага с храм в готически стил ("Св. Йозеф") и допълнителна сграда за нуждите на служащите, както и с гробищен парк.

Възникването на нетрадиционни християнски (протестантски) общности в града датира от началото на преходния период - деведесетте години на ХХ век. Между тези изповедания са Адвентисти от седмия ден и някои от формациите на Евангелска петдесятна църква. Адвентната общност първоначално е малобройна и се събира в дома на Красимир и Малинка Милеви, на ул. "Княз Дондуков". По късно вече утвърдена тя използва за проповеди някои от по-малките зали на читалищния комплекс. Там на проповедите са канени и хора които не принадлежат към общността. Съдейства на други протестантски общности да организират прожекциите на филма "Иисус". След 2001 година Адвентната общност ползва частна сграда в ромския квартал на ул. "Родопи". Наемат и помещение на ул. "Сладница". Адвентистите организират своите съботни проповеди, като на тях присъстват най-вече постоянните принадлежащи към общността. Периодично провеждат мисионерски акции с цел привличане на нови членове към обността (т. нар. евангелизация), за целта ползват и обществени сгради.

Петдесетните общности намират поле за изява най-вече сред населението от ромски произход. Първоначално за проповеди се ползват частни домове, а след време е построена и специална сграда в частен двор. Временно за проповеди и богослужебни събрания на една от петдесетните общности е ползвана обществена сграда. По-късно и тя пренася проповедите и молитвените си събрания в частни домове.

След 2010 година в града трайно се установяват и "Свидетели на Йехова". Първите опити за привличане на вниманието датират от средата на 90-те години на ХХ век. В началото пускат произволно в пощенските кутии своите списания - "Стравева кула" и "Пробудете се"- След 2008 година започват редовни обиколки по домолете, като раздават литература, списания и проповядват учението на своето религиозно движение. В тази дейност участват граждани с чуждестранен произход - англичани, украинки, германки и др. Участват и българи от други населени места. В края на краищата организират общност, която провежда сбирки на ул. "Димитър Благоев" в помещение взето под наем в Търговския център. Йеховистите използват оживените понеделнични дни, за да разположат мълък стенд с литература на площада и да привличат последователи.

Една по-малка общност от протестански тип ЦИХ "Шалом" организира общност след 2015 година. Общността е малобройна и се събира на улица "Хан Крум" в сградата на бившето АПК.

Периодично общности от петдесетнически тип от други населени места организират зрелищни проповеди на площада, които не се радват на особен интерес. На тях раздават библии и друга литература.

Може да се каже, че най-разпространеното изповедание в града е атеизъм или битово безбожие. То не се отличава с някаква религиозно-философска концепция. Присъщи са му суеверие и религиозен синкретизъм. По-голямата част от населението спазва по традиция някои обичаи на Възкресение, Рождество Христово, Връбница, Гергьовден и др. С изключение на мюсолманската общност другите изповедания ползват за погребения и погребални обреди общинския гробищен парк, намиращ се в югоизточния край на града.

Изготвил справката Цветан Диковски

   
 
     
     
     
 
     
  ЗА ХРАМА
     
  ЗА ГРАДА
     
  ПРОСВЕТА
     
  ФОТОАЛБУМ
     
  КОНТАКТИ