| |
Може ли във времето, когато с такава лекота се забива нож в човешкото тяло и още по-страшното, когато това става в душата му (и без това в българската душа има предостатъчно белези) да се говори за добротата?
Не искам да си помислям, че днешното време е противопоказно на добротата. Във всички времена е имало добри хора трудно стигаме до тях, но никога не ги забравяме.
Срещаме се на улицата времето сякаш не ни стига за едно „добър ден”. В повечето случаи свикнахме да бързаме, без да знаем за къде. Просто се затворихме в себе си и така се опитваме да се съхраним, да оцелеем. Българският народ, и всеки един от нас като частица от този народ, досега не ни дойде времето да живеем, а все да оцеляваме.
Днес къде можем да открием добротата? Къде за нея се говори в сегашно време? Какво всъщност е тя и кой може да даде определение за нея? Какво може да ни накара да бъдем добри и да правим добро?
Може ли само вярата, че я има да ни помогне да открием пътя към нея (а може вече да вървим по него без да знаем това) и да ни отговори на тези въпроси.
В учебниците по народопсихология пише, че религиозността на българина е на битово равнище. Мисля, че това се променя, Последните години той се върна да търси добротата в пламъка на запалената в църквата свещичка, и то не само на големите празници, виждайки, че другите правят така. Сам отива, защото изпитва потребност и след това се чувства по-добре... а това вече е и пътят към правенето на добро.
Вярващи или не, всички българи сме закърмени с християнската религия.
Вярата е един съществен компонент на човешкото съществуване, защото без вяра в доброто, справедливото и честното у човека, без вяра в личните н общонационалните способности, без вяра в едно по-добро бъдеще, животът би се превърнал в сиво и досадно ежедневие, без ценности и морал, без възвишени идеали. Дано да успеем да достигнем блаженството на вярата, онази Христова вяра, която ни учи да не лъжем, да не крадем, да бъдем правоверни в мислите и действията си, да се обичаме...
Скоро е Великден! Дано в деня на Христовото Възкресение, заедно с камбанния звън пречистим душите си и ги възродим за нов живот по-честен, по-справедлив и по-хуманен!
Вземайки в ръка червеното яйце на Великден нека си спомним за Божия Син – Спасителят на християните, за пътя от Голгота до Възкресението, за посланията Му, за тази религия която ни запази като нация през вековете на чуждо потисничество, която ни зове да бъдем Хора!
Яна Любомирова |
|
