ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО

 
 

 

Семейството е основната градивна единица на обществото и богоустановена институция. Това,което го сплотява, е любовта между членовете му (съпруг и съпруга, родители и деца).Християнското семейство е сплотено освен от любовта между човеците и от любовта към Бога. Богословите наричат брака “тайнство на любовта”.Всички църковни тайнства са израз на Божията любов и грижа за човека,но бракът е тайнството, в което човекът най –непосредствено е призван да се научи да обича Бога в образа на своя ближен; да преодолее егоцентризма и изолацията си и да превърне любовта в принцип на битието си.Самият Бог е любов (Йоан4:9).Иисус Христос е станал човек, за да може да спаси човешкия род и е страдал от любов към нас.Бракът също е любов и страдание. Неговата основна цел е да се съединим с другия, да имаме общ живот. Казано е: ”Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът” (Мат.193-10) и още “мъжът да отдава на жена си дължимата любов, също и жената на мъжа” (Кор.7:3).Тези думи означават, че Бог благославя любовта между мъжа и жената, чрез която те стават едно цяло. Християнската любов винаги е свързана със страдание за другия и е непроменяема. Тя приема другия като уникална личност, образ Божий, ценен сам по себеси.Тази любов не гледа собственото си щастие. В деня на венчанието в апостолското четиво се казва:“Носете един другиму тежестите и така изпълнявайте закона Христов”.

     

Православното богословие учи, че бракът има три цели: психосоциологическа (“да бъдат свързани заедно”), възпроизводителна (“създаване и отглеждане на деца”) и духовна (“две същности, които се съединяват в едно”). Създаването на потомство е задължение на християнското семейство – “плодете се и множете се”. От единството между мъжа и жената се ражда нов живот, който прави връзката помежду им още по-здрава.

Децата по света са заплашени от много неща – деградация на образованието, унифициране вследствие на високите технологии, безсмисленото потребление. Страшни са наркотиците, порнографията и алкохолът. В България сериозна заплаха за децата е изчезването – все по-малко деца се раждат (за сметка на многочислените аборти). Изследване на БАН показва, че всяко четвърто дете у нас не завършва средно образование. Над 40% от младежите от 15 до 24 години са пушачи, 70 % от учениците употребяват алкохол, 3.3 % проституират. Атеистичните десетилетия са се отразили върху три поколения българи. Оттогава моралните устои на нашето общество непрекъснато се рушат, нравственост и добродетели безвъзмездно чезнат. Изказано е дори мнение, че нашият свят е пост-християнски. Родители, които не притежават християнски ценности, не могат да ги предадат и на децата си – милосърдие, съпричастие, всеопрощаване. Съпрузите християни живеят с дълбокото чувство на отговорност един към друг. Главната грижа по отношение на децата не е финансова, нито образователна, нито дори морална, а духовна. Най-важното за християнското семейство е да пробуди у малките усет и убеденост за реалността на Бога. Те трябва да влязат в зрелостта подготвени, да обичат Христа като свободни личности. Основната разлика между средния съвременен тийнейджър и нашите православни деца трябва да бъде това, че те се молят. Децата, които изучават вероучение, са по-различни от връстниците си, по-възпитани, по-отговорни, не се поддават на суеверия, секти и болна мистика. В семейството трябва да се осъществят две основни дейности, като думите за тях са със старинен произход – възпитание (призвание да нахраним духовно) и образование (да дадем образ на децата си). Родителите трябва да имат вяра, да се молят на Бога да пази децата им ида ги приучават на добро повече с личен пример. Те трябва да да използват всяка създала се ситуация, за да извличат нравствена поука и наставление. Децата не трябва да живеят с ограничения, а да им се покаже доброто, за да могат да избират. Защото децата нямат избор или изборът им е ограничен между едно зло и друго зло. Доброто познаване на вярата е школа по хуманизъм и човешка топлота. Тогава децата ще бъдат предпазени от зловредното влияние на изникващите отвсякъде секти, от споменатите преди разврат, наркотични вещества и безделие.

Задължението на родителите е да дават ясно определение на понятията и нещата, да ги назовават с истинските им имена, да научат децата да разпознават доброто във всички заплетени житейски ситуации и категорично да го избират и тогава, когато са вече големи. Диалогът с децата трябва да бъде поддържан постоянно, като бъдат приучавани да приемат всичко в живота с разум, да преценяват критично поведението на другите, без да ги осъждат и намразват, и най-вече как да постъпват катохристияни в една или друга ситуация.

В миналото Българската Православна Църква е вземала дейно участие във възпитанието и образованието на нашата младеж. Извършвали са се традиционни водосвети с благодарствени молебени в началото и края на учебната година ипразника на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий. Имало е програми, обхващащи всички учащи. Нарежданията са пристигали с писма от Св. Митрополия: “Свещениците да влязат във връзка сучилищните власти в своята енория и съвместно да определят часа, в който ще отслужите традиционния водосвет”. Изучавало се е вероучение.

Днес има липса на координация между институциите. БПЦ няма действащ отдел за работа с училището и младежта. На мястото на марксистко-ленинското ядро на българското образование остана идеологически вакуум, който се запълва от добронамерени и недобронамерени лица по различни начини. Нахлуха различни религиозни и парарелигиозни общности. Особено опасни са тези, които се появяват под формата на педагогически системи, на спортни школи или занимания за свободното време. Добър прием в училищата намират Валдорфовата педагогика, основана от д-р Рудолф Щайнер, която представя Иисус Христос като висше същество във вечна борба с Луцифер и Ариман, както и движението “Рибъртинг”. За да възпитаваме децата катохристияни, често трябва да противостоим на това масирано външно влияние, без да правим децата аутсайдери. Децата не трябва да бъдат отблъсквани в църквата от енориашите въпреки естествената им палавост. Те са утрешните православни християни на България. Във вярата ги възпитават не само техните родители, но и всички ние, които се черкуваме стях. Нашето отношение към тях днес ще формира тяхното бъдещо отношение към църковната общност като цяло. Христос е казал: ”Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно” (Мат. 19:14).

Православната църква отбелязва деня на християнската младеж и семейство на 21 ноември, когато е празникът ”Въведение Богородично”. Когато родителите на тригодишната Дева Мария я поставили на първото стъпало на храма, тя за почуда на всички сама изкачила петнадесетте стъпала и спряла на най-горното. Първото стъпало е за нас.Ние сме тези, които трябва да доведем детето до първото стъпало.

Людмила Бенчева - филолог

 

     
     
     
 
     
  ЗА ХРАМА
     
  ЗА ГРАДА
     
  ПРОСВЕТА
     
  ВРЪЗКИ
     
  ФОТОАЛБУМ
     
  КОНТАКТИ