ПОТРЕБНОСТТА ОТ ДУХОВЕН ЖИВОТ ДНЕС

 
 

 

Изминалите години на преход не бяха никак леки за нас. Години на объркване и несигурност, години, в които ценностите се преобърнаха наопаки. Животът, радващ се, на някаква, макар и относителна сигурност, се промени. Всички реорганизации, които повечето смятахме, че са за добро, в повечето случаи се оказаха не точно такива. Объркани търсим здрава опора, за да продължим живота си напред. Мислим, че като осигурим материалната си стабилност, ще решим и останалите си проблеми, но уви, това не става. Не можем да разберем – защо, след като сме се обградили със скъпи мебели, електрически уреди по последна дума на техниката, имаме скъпи и бързи коли, не сме щастливи?
 Няма материална придобивка, която да не е получена с цената на друго нещо – щастие, здраве, любов и т. н. Неща, които и да искаме, няма откъде да си купим, не се продават! Защо ли въпреки, че телевизията ни занимава денонощно, а интернет се грижи за нашето добро настроение, разнообразие и информираност, живеем в непрекъснат стрес, отчуждаваме се все повече един от друг, не познаваме децата си? Коя е тази опора, която може да ни даде покой в днешното изменчиво и неспокойно време? Защо ли смятаме религията и християнството, като наше традиционно вероизповедание за отживелица, от която нямаме нужда? Оправдаваме се, че не е имало кой да ни научи, че това са бабини деветини и забравяме, че именно тази „отживелица” вече 2000 години съществува въпреки всичко, че именно тя е причина да съществува българската държава и народ! Нима живота ни няма да е по-лек, ако знаем че хората до нас ще ни подадат ръка в труден за нас момент? И ако не с друго, то поне с разбиране и добра дума ще ни окуражат в дните ни на нещастие.
„Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа и с всичкия си разум… възлюби ближния като себе си”. Друга заповед, по-голяма от тия, няма.” /Марк 12 : 30 – 31/
Това казва Иисус, когато Го питат коя е най-висшата заповед. Вярата и любовта към Бога са тези, които определят благочестивия живот на християнина. Не може да имаш уважение към Някого, а да не следваш това, което Той е отредил. Не е страхът, който ще ни накара да следваме Божиите заповеди. Да обичаме ближния като себе си, защото едва ли има някой, който не смята себе си за ценен. Затова  Христос поставя любовта към себе си за критерий как да обичаме ближния си. И погледнато по този начин, колкото и утопично да звучи, не предполага ли наистина един по-добър свят, в който недоверието, омразата, лъжата няма да определят живота на хората?
Нуждата от Бога в нашето съзнание, ежедневно е заглушавана от радио, телевизия и какво ли още не. Не оставаме насаме със своите мисли дори нощем, тогава, когато нашата съвест може да се пробуди и да ни подсети за Божиите заповеди, които всеки носи в сърцето си от своето рождение. Влизаме в църква само по празници и предпочитаме да не стоим дълго в ненатрапващата се тишина, да не би да се замислим, за живота си, за ценностите в него. Обграждаме със скъпи предмети себе си и децата си, а няма кой една добра дума да ни каже. Потънали в делничните си грижи, забравяме за това, че душата ни е по-ценна от всички богатства на земята. Отговора на това се съдържа в Христовите думи към Марта, която в старанието си да посрещне Учителя в своя дом шетала и уморена  Го помолила да каже на сестра и Мария да й помогне, тъй като тя била седнала да слуша словото Божие. „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да и се отнеме” /Лука 10 : 40 – 42/  Не постъпваме ли и ние така, улисани в преследване на близки и далечни цели, решаване на ежедневни житейски задачи, забравили кое е важно? В стремежа си да придобием повече вещи, да се издигнем, не пренебрегваме ли това, което ще ни осигури мир и спокойствие? Нека си събираме вечни съкровища на небето, а не земни, които молец и ръжда разяждат.  /срв. Мат. 6 : 19 – 21/  И още „каква полза за човек, ако придобие цял свят, а повреди на душата си”, защото няма по-ценно от нея и нейното спасение е най-важно за християнина! Няма друго, което да си струва повече от това! За да се спаси човек, той трябва да иска това и да изпълнява Божиите закони, да помага на болните и страдащите, да подпомага материално бедните, да се моли за всички дори и за враговете си!

Веска Диковска

 

     
     
     
 
     
  ЗА ХРАМА
     
  ЗА ГРАДА
     
  ПРОСВЕТА
     
  ВРЪЗКИ
     
  ФОТОАЛБУМ
     
  КОНТАКТИ