Роден на 1 октомври 1894 г. в Русия с. Колягино, Ростовска губерния в семейството на свещеник. През 1915 г. завършва Ярославската Духовна Семинария, а през 1917 г. два курса в Казанската Духовна Академия.
Служи като мичман в бреговата служба в градовете Николаев и Севастопол.
От 1920 г. се преселва в Загреб – Сърбия, където работи като вероучител в Руската реална гимназия. През 1925 г. завършва Историко-филологически факултет на Загребския университет, а през 1928 г. се дипломира в Богословския факултет на университета в Белград. От 1929 г. до 1943 г. е преподавател по Вероучение в Девическата гимназия в град Ниш. През 1935 г. е вече дипломиран професор и работи към министерството на просветата на Югославия към отдел средни училища.
На 9 август 1935 г. Нишският Митрополит Йован (Йоан) го ръкополага за дякон, а на 11 август за свещеник. Служи при енории в Нишка епархия и едновременно с това е редактор на епархийския журнал и инспектор по вероучение на средните училища в епархията.
През 1950 г. отец Александър се преселва в България. Врачанският Митрополит Паисий го назначава за енорийски свещеник в храм “Св. преподобна Параскева”, град Бяла Слатина. След петгодишно служение в Българската Православна Църква отец Александър се завръща в родината си (вече СССР).
Назначен е от Новосибирския и Барнаулски Митрополит Вартоломей (Городцев + 1956 г.) при Казанския храм в град Ачинск, Красноярска област. През 1958 г. по благословение на Московския и Всерусийски Патриарх Алексий свещеник Александър Тугаринов е отличен с офикия протойерей.
Служи в енории към Новосибирска епархия, като обслужва Красноярска област, а после е Архиерейски наместник на Новосибирска област. В Новосибирск е настоятел на Воснесенската катедрална църква, и секретар на Новосибирска Митрополия. По-късно е настоятел в Николския храм в град Красноярск. След пенсионирането си 1969 г. ревностният пастир не остава встрани от църковното служение. Продължава да служи в Красноярск към Архиерейското наместничество по благословение на Красноярски и Барнаулски епископ Гедеон. За усърдно и дългогодишно усърдно свещенослужение през 1977 г. е удостоен с право да носи митра.
Отец Александър се ползва с голямо уважение на духовенството на Новосибирска епархия и горещата любов на своето паство. Блестящ проповедник и мъдър духовен наставник, той притежава голяма богословска ерудиция богат пастирски опит. Той се отличава с принципност и безкомпромисност по въпросите за църковната вяра и духовния живот.
През последните години от живота си той е тежко болен, но понася страданията с търпение и духовно мъжество. Преди кончината си е изповядан и причастен със светите Христови тайни. Умира на 22 юли 1987 г. Опелото е извършено в Красноярския Николски храм от Архиерейския наместник на Красноярска област игумен Алексий и клирици от епархията.
Погребан е в Красноярск, в Николското гробище близо до църквата.
В спомените си за него от престоя му в Бяла Слатина ставрофорен иконом Николай Каменов отбелязва, че е извънредно благочестив, умен и кротък.
Синът на свещеника – Павел Тугаринов е лекар и остава да живее в България. Пенсионира се в с. Алтимир, Белослатинска община, където продължава и след това да практикува.
Справката е подготвена по материали от руския църковен печат (Журнал Московской Патриархии) предоставена от сина на свещеника д-р Павел Тугаринов. Превод и подготовка за печат богослов Цветан Диковски |
