Кольо Радев е бил един от най-малките, но и най-добрите ученици на Бачо Киро. Смъртта на двамата му братя се отразява тежко на семейството и той напуска училище, за да започне работа в цигларницата на един грък. Буйният характер на момчето станал причана да бъде изгонен от работа и да замине за Русчук. Там заедно с Георги Каназирски попада в дома на баба Тонка Обретенова. По-късно двамата се прехвърлят в Галац, където Кольо Радев се записва в четата на Христо Ботев.
Заедно с войводата преминава героичният път от козлодуйския бряг до връх Околчица. След като четата е разбита, Кольо Радев и още двама четници се укриват известно време по кошарите, след което се отправят към родните си места. Арестувани са и са изпратени в София. После са освободени, но пътувайки за Търновско отново са арестувани и закарани в Ловеч. Там са разпитвани и препратени към Търново. Имало е заповед по пътя да бъдат убити, но с хитрост успели да се спасят. Вероятно Кольо Радев отново е емигрирал в Румъния, защото през 1877 г. той преминава Дунава заедно с руските войски и влиза в Търново като преводач на освободителите.
Заселва се в Бяла Слатина през 1900 г. Занимава се с мелничарство, земеделие и градинарство. Най-голямото признание, което получава е почетното място на тържествата на петдесет годишнината от гибелта на Христо Ботев. Умира през 1927 година в Александровската болница. Както бе споменато е погребан в двора на белослатинския храм.
По материали от регионалния печат - в-к "Белосланитски глас" и в-к "За Бяла Слатина" |