Света Параскева живяла в края на Х и първата четвърт на ХІ век. Родителите u били състоятелни хора, освен това били общителни и дружелюбни и затова уважавани от всички. Те живеели в градеца Епиват, днес село Баядос, на брега на Мраморно море, между Силиврия и Цариград. Според житието писано от патриарх Евтимий Търновски, нейният брат Евтимий и самата Параскева отрано са проявявали склонност към монашество. Въпросният Евтимий, по-късно станал епископ на град Мадит. В своя живот просиял с голяма светост, а мощите му станали извор на благоуханно миро.
Един ден девойката чула в храма евангелските думи: “Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и ме последва” (Марк. 8:34). Тези думи на Иисус Христос я развълнували силно. След кратък размисъл тя решила да ги внедри на практика в живота си. На излизане от храма свалила богатата си украсена дреха и я дала на един бедняк. Скоро направила такъв подарък на една бедна жена. По-късно да раздава дрехите си на бедните станало нейно любимо занимание. Родителите u се сърдели, но тя чистосърдечно отговаряла, че иначе не може да живее. Като Христова невяста спазвала стриктно думите на св. Йоан Кръстителтнтел:"Който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото!" (Лука 3:11)
Когато родителите на преподобната починали, тя раздала неследенотто имущество на бедните и се предала изцяло да служи на Бога. Тя прекарала пет години в едно отдалечено предградие на град Ираклия, където живеела при усамотения храм "Покров Богородичен" пребивавайки в пост, непрестанна молитва и съкрушителен плач. След това заминала за Палестина, там се поклонили на Гроба Господен, посетила всички други места, които Спасителят Христос осветил с присъствието си и се заселила в Йорданската пустиня. Там се хранела с треви и корени, живеела под открито небе и страдала от зной студ и лишения, но тя се грижела единствено за спасението на душата си и очите u били обърнати винаги към небето. Години прекарала в усамотение и строг подвижнически живот. Дяволът завиждайки на достойният u аскетически подвиг, често я спохождал с различни изкушения, но тя с молитва пост и бдение побеждавала неговото лукавство.
След дълги трудни години прекарани в пустинята света Параскева достигнала старост. Една нощ, докато пребивавала в бдение и молитва, явил се ангел Господен, който u казал" "Остави пустинята и иди в родния си край, защото там трябва да върнеш на земята тялото си а с душата си да минеш при Господа!" Света Параскева от една страна се зарадвала, че скоро ще остави земния свят, от друга страна се натъжила за любимата пустиня, която чувствала като свое отечество. Тя знаела, че нищо друго не довежда така душата до състоянието на първообраза Бога както пустинята и безмълвието. Все пак се подчинила на Божията воля и се върнала в света. Скоро пристигнала в Константинопол. Поклонила се във величествения храм "Св. София", а после обиколила всички храмове и свети места. Навсякъде правела земни поклони и отправяла горещи молитви, придружени от потоци сълзи. След като посетила храма във предградието Влахерна и се поклонила пред чудотворната икона на света Богородица, тя се отправила към родния край. Когато пристигнала в Епиват не заварила жив никого от роднините и приятелите си.
Преподобната заживяла като странница при храма "Свети Апостоли", отдавайки се на пост, молитва и денонощно бдение. След като прекарала две години в усърдни трудове за спасението на душата си света Параскева с гореща молитва предала на Бога чистата си душа. Жителите на града я погребали извън града като странница и чужденка, защото тя не открила пред никого коя е и откъде е. Близо до нейния гроб се подвизавал един стълпник. Стълпниците са отшелници, които се подвизава чрез стоене на стълб, който прилича на малка кула - в основата широка, а нагоре се стеснява и завършва с площадка). В тези дни един моряк се удавил и бил изхвърлен на морския бряг. Трупът започнал да се разлага. Стълпникът слязъл и помолил хората от градеца да го погребат. Докато копаели намерили нетленно тяло. Много се уплашили, чудили се какво да направят и при него заровили зловонния труп. През нощта на един от тези, които изкопали гроба, мъж отличаващ се с благочестие на име Георги се явила насън прекрасна царица, седнала на изящен престол и заобиколена от голям брой светли воини. Обхванал го страх, но един от войниците го хванал за ръка, вдигнал го и казал: Георги, защо така презряхте тялото на преподобна Параскева? Извадете го и го положете в приличен ковчег, защото Царят иска да я прослави на земята!" И самата Параскева му казала: "Побързайте и извадете тялото ми! Не мога да търпя тази смрад. Моята родина е Епиват, градът в който живеете". През същата нощ една благочестива жена на име Евфимия имала същото съновидение. Сутринта двамата разказали за видението.
Неленното тяло на преподобната било извадено и положено в ковчег и по благоговейно тържествен начин със свещи и кандила пренесено и положено в храма "Св. Апостоли". При нетленните мощи ставали много чудеса: слепи проглеждали, болни от тежки и неизлечими болести оздравявали. Както е известно с телата на Свои прославени угодници Бог постъпва като ги запазва във вид на нетленни мощи, които изпускат благоухание, а нерядко и миро. През 1238 година българският цар Иван Асен ІІ (1218 - 1241) наредил на преславския митрополит Марко мощите да бъдат пренесени в столицата Царевград Търнов. Царят и тогавашния патриарх Василий с литийно шествие и при стечение на голямо множество народ посрещнали светите мощи. Поставени били в храма построен за тях "Св. Петка" (в превод от гръцки Параскева означава Петка). Заради дългото пребиваване на мощите в Търновград и покровителстването му от светицата, тя е наричана още Петка Търновска. При превземането на столицата на Асеневци от турците (1393 г.)честното нетленно тяло било пренесено във Видин. През 1396 година и Видин паднал под турска власт. Това наложило мощите да бъдат изпратени в Сърбия. Когато през 1521 година турският султан Сюлейман Великолепни превзел Белград изпратил мощите на преподобната в Цариград. Приела ги с благоговейна почит Цариградската патриаршия.
В 1653 г. Патриаршията предала мощите на молдавския господар Йо Василий Лупу (1634 - 1653 г.) В замяна на това Лупу броил на патриаршията значителната сума от 1300 жълтици, с които били изплатени част от данъците налагани от османската власт. Пренесени били в град Яш - Молдова, където почиват и сега в дълбока почит, в храма "Три Спасители".Паметта на преподобната се тачи благоговейно в България, Сърбия, Молдова и Влашко. Още през ХІІ век, по заповед на цариградския патриарх Николай Музалон (1147 - 1151 г.) дякон Василий написал благолепно житие на преподобната. Двеста години по-късно такова житие написал и патриарх Евтимий Търновски. Паметта на света преподобна Параскева в България се чества на 14 октомври. *
* В страните, които не са направили календарна реформа и честват празниците по стар стил той се пада на 27 октомври.
|
