| |
Най старото селище в центъра на сегашния град е от времето на новокаменната епоха (около VІІ хилядолетие пр. Хр.). На изток от това селище е имало два големи извора, които впоследствие са затрупани, а на изток е била Дилковската чешма, също запустяла. От намерените находки датиращи от неолита се изравят глинени съдове с едри пропорции и оригинални форми. През бронзовата и желязната епоха районът на Бяла Слатина е представлявал голям поселищен център на тракийското племе трибали. Находки от селище обитавано през бронзовата епоха, са открити в местността Сухия геран. Намерена е брадва излята цялата от мед и боен чук. През бронзовата епоха е имало селище около сградата на старото читалище. Изровени са глинени погребални урни пепел от клада и обгорени човешки кости, а заедно с тях и един много рядък връх на бронзова кама. На изток от града до извора Сладница има богати следи от антично тракийско селище обитавано през желязната епоха (ХІ-Х в. пр. Хр.). В местността Любомир покрай Петте могили личат останките на тракийско селище от същата епоха. В една от могилите е намерено погребение на тракийски воин, кремиран заедно със своя кон. Разкрито е оръжието на воина, желязна юзда и бронзова украса от оглавника на коня. На запад от града, при изкопите за строеж на противопожарна кула също са изровени останки от тракийско селище. По форма и украса съдовете от това селище датират от старата желязна епоха. В района на Бяла Слатина е намерена и една юзда за ездитен кон, която принадлежи на келтите. Това е една от трите юзди от "келтски тип" намерени в България. Тези находки потвърждават келтско нашествие в земите на трибалите.
Голямото плодородно землище на Бяла Слатина от 73043 декара е осеяно с повече от тридесет тракийски надгробни могили, които се издигат на групи. Освен Петте могили, на юг са Геновска и Заробена, на запад са Търнавските, а на север са Сребренска, Гроздювите и Манавските могили. Те свидетелстват, че през различни епохи около тях е имало земевладелско имение на знатни тракийски родове. Мъжете от тези родове са служили като пълководци и военачалници във войската на тракийския цар и след смъртта им са погребани в могили. Това е било аристократична привилегия. Има и други тракийски селища в землището на Бяла Слатина, те са при завоя на железопътната теснолинейна линия в местността Казаларското на Кнежкия път, в Кръчовото, в Местанския геран и др. Ценни археологически находки са намерени и на други места в околностите на селата намиращи се на територията на община Бяла Слатина.
На два километра източно от днешния град до втората половина на ХХ век са запазени следите на Аспаруховия окоп и вал. Това е било едно грандиозно за времето си землено отбранително съоръжение на младата българска държава срещу аварите. Като военен гарнизон на Аспаруховия вал е основана и Бяла Слатина в края на VІІ век. Останките на това селище са изровени около парка (лесопарка), където е бил и изворът Слатина. Намерени са и погребения от тази епоха. Някои краеведи смятат, че името Слатина е старобългарско и означава - извор на който водата е "слана" - минерализирана (ст. н. с. Богдан Николов). Друга хипотеза за произхода на името, пак свързана с водата на извора е от сладина - сладка вода. Друго предположение е, че името произлиза от мочурливите и заблатени места около реката и че по-късно е станало Бяла Слатина, за да се отличава от многото селища с това име. Споменатото място (лесопаркът) е заварено при Освобождението като мочурище и се е наричало Слатината. Според сборника указател за Врачанска област името произлиза от тучните пасища с висока бяла и сладка трева, която е покривала ливадите в този район. За някои все още името се свързва с легендата за Бяла Злата - непокорената от османлиите горда българка. Предполага се, че обитателите му по времето на основаването на първата Българска държава от Аспарух са били славяни.
Бяла Слатина е заварена от османските поробители с днешното си име в края на ХІV век. Селището Бяла Слатина се среща в османски документи от ХV до ХІХ век. В един регистър за войници с дата 1548 г. е записано следното: "Крачун син на Братучин, вместо Новак, който е починал от Бяла Слатина...". На друго място е спомената като селище, чието население се занимава изключително със земеделие (1584 г.). В друг османски документ от 1700 година е записано: "Бяла Слатина, спадаща към санджак Никопол, каза Рахово...". През годините на османското владичество тук са се заселили и много турци. Привличала ги е реката, сладките извори, просторните пасища и гори. Основен поминък на населението са били земеделието, животновъдството и дребното занаятчийство. По-голямата част от плодородните земи са били притежание на богати турци. Българските селяни почти не са имали земя и са били принудени да работят ангария и на исполица земите на турските паши и бейове. Освен това османската власт е събирала и многобройни тежки данъци. Ширят се турски произволи и беззакония над поробеното българско население. Всичко това става повод през 1766 година в Бяла Слатина и околните села да избухне въстание срещу османската власт. Въстаниците водят смела борба, но поради оскъдното си въоръжение, не могат да се справят с редовната войска, която опустошава селищата на разбунтувалата се рая. Особено силно е обезлюдена Б. Слатина - центърът на въстанието.
Към края на ХVІІІ век по тези места е настанено българомохамеданско население от Ловешко и Тетевенско, а по-късно започват да прииждат и десетки семейства от Предбалкана, търсещи земя за препитание. В по-голямата си част споменатите българомохамедани са наричани нерядко помаци. Това са били хора без национално самосъзнание, които са се обрязвали в исляма, за да не плащат данъци като раята. Освен това турската администрация им обещава да ги заселят в най-плодородните земи. Помаците насила завладяват най-плодородните земи и водениците на християните при река Скът. Водениците придобиват мюсолманските имена на новите собственици: Алимановата, Кумбовата, Мехмедовата и пр. Много християнски родове, на които е отнета земята, гората и водениците, са принудени да напуснат Бяла Слатина. Родът Торбешковци се преселва в с. Крушовица, а Неделковци, Гръковци, Тънковци, Цоловци и Червеняците се преселват в с. Малорад, където и днес живеят техните потомци.
В един списък от 1876 година помаците в Бяла Слатина са близо сто къщи и плащат само данък верги, с който е било облагано цялото население на султанската държава. В същата 1876 г. Българското население в Бяла Слатина е 181 къщи. През тези години християнското население се е увеличило с някои будни и умни преселници. Именно то определя облика на голямото земеделско селище. Смята се, че първото училище в Бяла Слатина датира от 1812 година. Със сигурност е известно, че през 1842г. учителят Ганчо Петков от с. Девене е обучавал в белослатинското училище десетина момчета в землянката на Симеон Печов. Следващият учител е Рашко Вълков от с. Кунино. Дошлият след него Димитър П. Пъргов от гр. Лясковец заменя килийното обучение със светско и преподава граматика, землеописание, отечествознание и др. През 1872 г. същият обучава 35 момчета от две отделения. Неговият брат Петър П. Пъргов е учителствал в село Галиче. През 1874 г. учител в града става Никола П. Джамджиев от Велико Търново.
Скоро след неговото пристигане, като втори учител тук пристига Филип Симидов (1852-1925), известен просветител и национален революционер. Същият е учил в родния си град и в Букурещ. Учителствал е в Лясковец, в българските училища в Цариград и във Велес. Тук той става помощник на Апостола на Трети - Врачански революционен окръг и отговаря за района. Той развива оживена революционна дейност в селата Търнак, Галиче, Кнежа, Еница и особено в Б. Слатина. Природно надарен да рисува той е нарисувал знамето на Ботевата чета и създава работилница за фалшиви турски държавни документи, които се ползват при необходимост от комитетски дейци. Той основава тук революционен комитет. В комитета изграден от него членуват Иванчо Съйнов (председател), Васил Николчов, Петко Тодоров-Цигаровски Петър Милов, Лукан Тодоров, Иван Каменов, Никола Джамджиев и Цено Маринов. В съзаклятието е посветен и свещеникът Марин поп Андреев, който заклева членовете на комитета. Същият, на обществени начала, изгражда килийно училище с параклис през 1869 година, а по-късно и църква. По случай образуването на тайния революционен комитет учителят Никола Джамджиев подарява на отец Марин една църковна книга с автограф, който съдържа следното: "Марин поп Андреев в знак памяти и с приятелство, подарявам настоящето БЛАГОВЕСТИЕ на Благоговенному отцу П. Марину. Учител Н. П. Джамджиев. Бяла Слатина 1874, декемврий 21." По всяка вероятност на тази дата е положена клетвата от комитетските дейци и тя може да се смята и като дата на основаване на комитета. Освен председател на местната организация Иванчо Съйнов изпълнява и длъжността етапен куриер по канала за Влашко. Той придружава при техните пътувания апостолите Георги Бенковски, Иваница Данчов, Никола Обретенов, Никола Славков и др. Много от преминаващите революционери намират подслон в неговия дом. Ф. Симидов ги снабдява с фалшиви тескерета.
Турските власти успяват да разкрият комитета. Някои от членовете му са задържани и изпратени на заточение, а други успяват да избягат в Румъния, където се записват в българското опълчение и през 1877 г. се завръщат заедно с руските войски. Незабравим за града остава възрожденецът Цани Гинчев, както и основателите на родното читалище Гроздю Петков, свещеник Петър поп Симеонов, Петко Бояджиев, Васил Гашовски и др.
През 1877 година Иванчо Съйнов организира конна чета за защита на населението от черкези и татари. Понеже тези неканени преселници от Крим и Кавказ нямали нито впрегатен добитък нито каруци, при изселването си в Анадола, те грабели коли и добитък, черги и покъщнина. В една телеграма от каймакамина на Оряхово до мютесарифа на Видин се казва, че Иванчо Съйнов от Бяла Слатина е организирал кавалерийска команда, с която преследва отстъпващите към Анадола черкези и татари с ограбеното имущество от християните. Заедно с черкезите към Анадола се изселват и помаците, а някои от онези, които остават са започнали да се смесват с циганите. Бяла Слатина посреща в края на октомври (стар стил) а по нов стил на около 9 ноември 1877 г. с хляб и сол и с неописуема радост части от ескадроните на полковник Майендорф. Руските войски влизат в селото и донасят така дълго очакваното национално Освобождение.
Първият кмет след Освобождението е Петко Тодоров-Цигаровски. Оттогава е и първият общински метален печат с надпис "Печат на Бяла Слатина" околовръст, а в средата Оряховска округа. Първият съветник и депутат от тук е Иванчо Съйнов. Първият белослатинчанин със средно образование е кмет през 1897г., а с висше - през 1911 година. Първият министър-председател, който минава през Бяла Слатина и приветства населението е Петко Каравелов (6 юли 1880 г.). Първият министър председател, който говори в селото е Драган Цанков (14 март 1884 г.).
В годините след Освобождението селото се развива с бързи темпове и през 1880 г. става околийски център (такъв остава до 1959 година). Основен поминък на хората е земеделието и животновъдството, но наред с това се множат и занаятчийските работилници. На 24 юни 1884 с водосвет е открита телеграфо-пощенската станция. Първият и началник е Минчо Султанов. Първият фелдшер в града е Стоян Лазаров, открил свой кабинет през 1884, а първият лекар Лудвиг Сор. След като завършва медицина в Прага, той идва да работи в Бяла Слатина (1889 г.). През същата 1889 година е построена и болница. Първото читалище е основано от двадесетина ентусиасти през 1892 г. Първото класно училище е открито през 1908 г. През 1910 година, тогавашният кмет Стоян Божинов и група общински съветници, настояват за преминаване на общината от селска в градска. По това време населението наброява 4217 жители. Бяла Слатина е обявена за град с указ на цар Фердинанд от 27 юни 1914 година. Първият градски кмет е Илия Калканов. Започват да се строят нови сгради, първата от които е пожарната. Бяла Слатина не се отказва от своите традиции. Постепенно празниците около деня на слявянските просветители и Кръстовден се превръщат в панаири. На тях идват не само гости от околните села, но и от съседни държави, най-вече заради хубавия добитък за продан. Особени заслуги за развитието на панаира има народният представител Иванчо Съйнов. Той открива тук хан, за да има къде да отсядат търговците и гостите на града. Негова е идеята, стражари да пазят сборяните с колите и стоката им от разбойници и крадци. През 1918 година на гара Бяла Слатина се чува свирката на първия влак на теснолинейката Червен Бряг - Оряхово, (тя работи без прекъсване до 2002 година, когато е закрита поради нерентабилност от Министерството на транспорта). През 1925 година председателят на тогавашното читалище Наньо Петров доставя първата киномашина и започват редовни прожекции. В града започва да се развива и промишленост. Младият Цанко Яблански открива шапкарска работилница в центъра на града, а Нешо Минков и Стойко Стоев през 1932 година полагат основите на текстилна фабрика.
Бяла Слатина също е допринесла за воинската слава на България по бойните полета. В Сръбско-българската война (1885 г.) са взели участие 65 мъже, от които двама са загинали. В Балканската война участват 766 белослатинци от които са убити 17. В Първата световна война вземат участие 1057 души и от тях 86 загиват.
Градът има уникално и изключително практично планиране. Широки прави улици го прекосяват надлъж и нашир от край до край и очертават кварталите. Като околийски център играе голяма роля за развитието на околните села. През 1978 година Бяла Слатина става център на селищна система, включваща в територията си града и осем села. Като център на община е утвърдена през август 1987 година с указ на Народното събрание № 2704. През втората половина на ХХ век са реконструирани някои стари сгради и са построени много нови, което променя изцяло облика му. Построени са жилищни комплекси ("Сребреня", "Цар Калоян", "Младост)., В периода 1965 - 1985 г. е обособена индустриална зона. Развива се промишлеността, създадени са две машиностроителни предприятия "Гарант" АД (за хидравлични инсталации) и "Мизия" АД (подразделение към "Балканкар"), както и заводът за детска и юношеска конфекция "Пионер" АД. Разширено е памукотекстилното предприятие, което днес носи името "Белпред" АД. Бяла Слатина продължава традициите в земеделието и скотовъдството, но вече по нови и модернизирани технологии. Изградено е млекопреработвателно предприятие и консервен комбинат (днес "Вега-стар" АД). Около града са построени много вили за отдих. Изградени са пощенска станция, хотел-ресторант "Скът", съвременен читалищен комплекс и др. Пътната мрежа в общината е третокласна и четвъртокласна. Изградена е мрежа за телекомуникации,а след началото на 90-те години и връзка с Интернет. След 1990 г. са създадени нови шивашки цехове (към "Рила стил", "Кардинал" и др.). През август 1996 г. е изградено депо за твърди отпадъци на 6 км. южно от града. През 2003 е извършена реконструкция на сградата на хотел "Скът" и тя е превърната в сграда на общинската администрация. Към нея функционира и съвременен Информационен център, който предоставя информация по линията на служба есграон, техническа служба към общината и др. След 1990 г. отново се правят опити да се кооперира земята. От земеделските култури преобладават пшеница, ечемик, овес, слънчоглед, царевица и тютюн. С разбиването на базата на бившето ТКЗС се стига до връщане назад в областта на животновъдството - отглеждането на едър рогат добитък. Това става вече на дребно и при по-лоши условия, което се отразява на качеството на продуктите.
След 2010 година със средства по програми към Европейския съюз са направени редица подобрения. В това число пречиствателна станция за отпадните води, подмяна на голяма част от водопроводната канализация, ремонт на улична настилка, саниране на сгради, ремонти на обществени сгради и учреждения, подобряване на парковете, изграждане на детски площадки и други.
През 2014 година е построен паметник на белослатинци загинали във войните Балканска , Междусъюзническа, Първа световна война и Втора световна война. Паметникът се намира на площада пред сградата на общинска администрация. Представлява облицована с мрамор стена със символа георгиевски кръст за храброст и надпис "Българийо, за тебе те умряха!". Върху плочи от черен градит са изписани имената на всички загинали.
След 2015 година от старите предприятия в града остава да функционира само "Гарант" АД и ТК "Текс" /бивше "Белпред", Фуражен завод, Мелница "Папасмел"/. Не работят вече "Пионер" АД, "Вегастар" //консервена фобрика//, Млекоцентралата, подразделението на "Винпром", МЗ "Мизия" е разрушен до основи. Някои от старите държавни и общински предприятия са разпродадени на части като новите собственици използват базата за различни цели. Продължават работа няколко шивашки предприятия между които водещи са "Селебра" и "Кардинал". Земеделието се подпомага с пари от европейските фондове, но е съсредоточено в ръцете на ограничен брой едри и дребни земеделски производители. Липсата на постоянно препитание кара стотици белослатинци да напуснат града и да търсят препитание по големите градове и извън границите на Република България. Голяма част от младите хора се установяват на други места и не се връщат.
Сведенията са синтезирани от краеведчески материали на ст. н. с. Богдан Николов, Справочник за Врачанска област (2001 г.), брошура "125 години от Освобождението" и др. Справката е подготвена и публикувана от богослова Цветан Диковски |
|
